Индивидуалните действия срещу домашното насилие са не по-малко важни от институционалните. Фактът, че в много случаи институциите не реагират адекватно спрямо насилниците, не е причина да не изпълняваме дълга си като хора и граждани.

  • Ако в определен момент имате притеснения за непосредствена опасност за живота и здравето на някого – веднага сигнализирайте на Телефон за спешни случаи – 112 (избира се без код от цялата страна).
  • Позвънете на звънеца. Ако не желаете да се конфронтирате директно с насилника, позвънете с измислен повод – помолете да заемете нещо (чаша захар, ютия, каквото и да е), или попитайте нещо тривиално (“при вас има ли вода, понеже вкъщи няма”). Практиката показва, че това води до намаляване или спиране на агресията в конкретния момент.

Жените, преживели домашно насилие, част от този проект, казват:

Понякога всичко, което искаш да чуеш, докато той те удря, е звънецът на входната врата.

Когато като тийнейджър празнувах рождените си дни, съседите ми винаги викаха полиция. Когато няколко години по-късно пищях от ужас и болка в продължение на часове, никой не реагира.

Защо правим скандали за по-силна музика, или шум от ремонт между 2 и 4, а се свиваме в тишина при всеки шум от побой?

Съседите в повечето случаи са “сеирджии” – гледат, чуват, обсъждат… Когато се наложи да кажат какво са видели – отмятат се, не искат да се забъркват. На тях искам да кажа – никой не е застрахован! Утре може да се случи и на вас…

Със сигурност е по-добре да помогнете днес, вместо да съжалявате, че не сте, когато вече е късно.

Веднъж една съседка ме спря на стълбите и ми каза, че иска да знам, че мога да разчитам на нея за всичко. Без нито една дума повече. Това беше всичко, от което имах нужда в този момент. Така започнах разплитането на примката на насилието.

Ти чуваш това. Чуваш писъците, ударите, тропотът. Повалянето на земятата, плачът, зовът помощ. Ти чуваш това. Да. Понякога дори често. Това може да е твой близък. Това е нечий живот. Не стой безучастен!